Aристотел (384-322 г. пр.Хр.)
Aристотел
Биографите на Аристотел го описват като нисък на ръст и набит, с тънки крака и хлътнали очи. Това, което било необичайно за неговото време били, че нямал брада. Отличавал се с добрият си външен вид, на който много държал.
В младежките си години Аристотел се пристрастява към четенето. Под ръководството на Проксен изучава растенията и животните – познания, които по-късно ще използва за своята работа по “За растенията и животните”. Жаден за знания, отива в Атина и през около 367 г. пр.Хр. постъпва в Академията на Платон. Изучава математика, след което посвещава три години на диалектиката. Получава образованието си по времето на разцвета на Македония.
Когато Платон се връща от Сицилия забелязва високата интелигентност на Аристотел и му дава правото да преподава (главно реторика). Остава в Академията повече от двадесет години. Междувременно започва да пише своите произведения. Върху неговото формиране оказват влияние Платон, Сократ, Омир и Хераклит.
През 347 г. пр.Хр. умира Платон. Противно на очакванията на Аристотел Академията се поема от племенника на Платон, което дълбоко го разочарова. По-късно Аристотел отива в Митилини на остров Лесбос и там създава втората си школа. С връщането си в Македония е поканен от крал Филип II Македонски да стане учител и наставник на неговия син Александър. Същевременно обучава още двама бъдещи царе – Птоломей и Касандър. В същото време е назначен и за ръководител на Кралската академия на Македонски.
Около 341г. пр.Хр. Аристотел се жени за Питиас, осиновената дъщеря на Хермиас. От брака се ражда дъщеря им Пития. Когато Александър се възкачва на престола, Аристотел се връща в Атина и основава своя философска школа.
На 49-годишна възраст (335 г. пр.Хр.) Аристотел се завръща в Атина и не след дълго основава третото си училище, известно като лицей. То е разположено на крайбрежната алея, има собствена библиотека и музей и е финансирано от Александър Велики. През следващите дванадесет години провежда курсове – сутрешни, за напредналите ученици, и следобедни – достъпни за всички. Докато е в Атина, пише много диалози, от които за съжаление са оцелели само отделни фрагменти. По-голямата част от тях не са предназначени за широката публика, тъй като били помощни материали за неговите ученици.
През 338 г. пр.Хр. Аристотел се жени повторно. Негова съпруга става една вдовица от Атина, която му ражда син. Дават му името на бащата на Аристотел – Никомахус, но детето умира рано.
Като симпатизант на демократичния начин на управление Аристотел не е съгласен със завоевателния стил на Александър. Но е твърде демократичен в разбиранията си, за да го съветва и да му се противопоставя. Смята се, че през периода 335-331 г. пр.Хр. Аристотел придружава Александър Велики в Мала Азия, Сирия и Египет, но не е доказано. След смъртта на Александър през 323 г. пр.Хр. настъпват силни анти-македонски настроения и Аристотел намира за разумно да напусне Атина.
Умира в родния град на майка си на остров Евия през 322 г. пр.Хр. на 62-годишна възраст. Тялото му било пренесено в Стагира. Негов последовател е ученикът и приятелят му Теофраст. Той поема ръководството на училището, което просъществувало до 529 година.
Приносът на Аристотел е почти във всяка област. Неговите произведения представляват един вид виртуална енциклопедия на гръцкото знание. Известен като “философ на иманентността” и една от най-влиятелните и уважавани личности на своето време, той се явява един от най-иновативните и плодотворни умове в западната култура на древния свят. Негова е заслугата за систематичното разделяне на философските знания – на метафизика, логика, етика, физика и естетика. За него Бог е първичен двигател, абсолютно начало на всички начала, а душата е неразделна част от тялото, но е нематериална, нетелесна. С нея живеем, чувстваме и мислим и тя е отражение на реалния свят и вечен ум. Смъртта на тялото освобождава душата за вечен живот.
Аристотел полага основите на формалната логика. Със своите произведения за метафизиката оказва дълбоко влияние върху философското и богословското мислене на исляма, еврейските традиции и християнската теология. Работата му не е богата на биографични данни. Оцелели са малко доказателства, тъй като повечето от творбите му са изгубени. Ето защо неговата биография е позната само в общи линии.
